Мушмули

Мушмулата е типично любителска култура, но някои стопани заделят известна част и за пазара.
Мушмуловите плодовесъдържат около 26 — 28% сухо вещество, в т.ч. захари, органични киселини, танин и доста пектин (около 1,2%) калиеви соли и редица микроелементи – ванадий, цинк, желязо и др.

Мушмулата неутрализира кисилините от месото, рибата, яйцата, мазнините, хляба, орехите и други храни. Използва се за укрепване на червата и за лечение на различни стомашни разстройства, против камъни в пикочните пътища и за облекчаванве на болките при бъбречни кризи.

Пектинът участва при свързване и изхвърляне на някои тежки метали, като олово, живак и др. От листата обрани по време на цъфтежа и изсушени, се приготвя отвара за стомашни разстройства, за гаргара на гърлото при ангини и други.

Плодовете по време на беритбата са доста твърди и тръпчиви, но след като лагеруват или промръзнат, стават сладки и приятни. От тях се правят сладка, напитки от типа на сидъра, ликьори нектар и др.

Биологични и ботанически особонеости

Мушмулата е неголямо дърво с височина от 2 до 4м. Образува широко разлята корона.Плодовете са приплеснати, закръглени до обратно конусовидни, с диаметър от 1.5 до7см.Устойчива е на студ, цъфти късно, след или едновременно с дюлята. Плододаването е многогодишни клонки.Може да се отглежда навсякъде в страната.Не е взискателна към почвените условия.

Сортове

У нас се отглеждат форми със средно едри или едри плодове.

Отглеждане

Размножава се чрез присаждане върху дюля или глог.Разстоянието на засаждане е 4х3м.Може да се създават едносортови насаждения.Дърветата се формират като нискостеблени.Тъй като плододават върху двегодишни клонки, разположени по периферията на короната, резитбата се извършва през 2-3 години за стимулиране образуването на нови клонки.

Плодовете се берат късно през есента и се съхраняват при 15’С, за да доузреят и омекнат.

Мушмулата се напада, макар и рядко, от болестта мумифициране на цветовете и завръзите.Ръждата и кафявото гниене, гъсецениците на бялата овощна пеперуда, листните и щитоносните въшки също понякога нападат растенията.