Плодовете на черешата са едни от най- ранозреещите, някои сортове у нас зреят още в края на май. Приятният вкус и богатото съдържание на захари, киселини, минерални соли и витамини правят черешите извънредно много търсени за консумация в прясно състояние и за преработка.
Обществените стопанства и в бъдеще няма да задоволят напълно пазара и консервните предприятия с този ценен плод поради големия разход на труд при беритбата, малката съхраняемост и лошата транспортабилност. В личното стопанство има големи възможности както за самозадоволяване, така и за производство на стокова продукция.
Биологични и ботанически особености
Дървото на черешата расте силно и образува мощна, но сравнително рехава корона. Повечето сортове формират естествена етажна корона с добре развит централен клон. При подходящи условия и добри грижи черешата плододава редовно и обилно в продължение на 40 — 60 и повече години. Цъфти рано, поради което често се получават измръзвания, а при ниски температури и дъжд опрашването и оплождането се затрудняват. Това са най- честите причини за незадоволителни добиви, а понякога и за пълното компрометиране на реколтата.
Сортовете на черешата са изключително самобезплодни, което налага да се засаждат по няколко сорта, в една градина. Известии са и интерстерилни групи от сортове, които не могат да се опрашват помежду си. Такива са Наполеон, Бинг и Ламбрит, Хеделфингенска и Черна едра и др.
Черешата е светлолюбив овощен вид. За нашите условия светлината не е ограничаващ фактор, но при засаждането трябва да се определят оптимални разстояния. В зависимост от почвените и климатичните условия в личните стопанства те могат да бъдат от 5 до 7м. между редовете и от 4 до 6м. в реда.
По отношение на температурата черешата е сравнително по- взискателна. През зимния период се наблюдават измръзвания на пъпките при температури под — 27, — 28°С. При някои южни склонове понякога се получават мразобойни пукнатини по стъблото и дебелите клони. Особено неблагоприятни за черешата са местата с големи температурни колебания в края на зимата и началото на пролетта. Неподходящи са и местата със студена, дъждовна и ветровита пролет, което затруднява летежа на пчелите и много цветове остават неопрашени и неоплодени. Ако се случат екстремни горещини преди зреенето, плодовете остават дребни и некачествени. Зимно- пролетните валежи у нас в повечето райони са достатъчни за нейното отглеждане без поливки. За това благоприятствуват ранното узряване на плодовете и ранното приключване на растежа. Честите и продължителни валежи през периода на зреенето допринасят за напукване на плодовете. В резултат на това се получава масово загниване.
Черешата се развива добре на богати, дълбоки, влагоемки и добре аерирани почви с умерено съдържание на вар. На по- сухи и варовити почви трябва да се засаждат сортове, присадени върху махалебка. Неподходящи са студените, преовлажнени, тежки глннести почви, а също така и местата с високо ниво на подпочвените води, тъй като се наблюдават смолотечение, слаб растеж, засъхване на клоните и преждевременно загиване на растенията.
Сортове
За личните стопанства за сега най- подходящи са следните сортове, подредени по реда на узряване: Бигаро бюрла, Ранна черна едра, Бигаро моро, Хеброс, Бинг, Дроганова жълта. Наполеон, Козерска. Гермерсдорфска, Ван, Старкинг харди джайънт, Хеделфингенска. Райниер, Ламберт.
Отглеждане
Черешата не е капризна култура за отглеждане. Торенето и особено обработката на почвата при нея са едни от най- важните мероприятия. Най- трудоемка е беритбата (65 —70% от общия разход на труд). За улесняване на беритбата черешата трябва да се формира с по- ниско стъбло — 60 — 70см. В младите насаждения резитбите трябва да се ограничават до минимум, като се прави само леко прореждане. През плододаващия период също не се налагат силни резитби. В сравнение с другите видове тя се нуждае от много по- слабо просветляване на короната. При застаряване на плододаващата дървесина е необходимо през 3 — 4 години да се извършват подмладяващи резитби.
Най- често черешата се напада от ранно кафяво гниене, сачмянка, бактериален рак и някои вирусни болести. От неприятелите най- опасна е черешовата муха, която причинява червясване на плодовете при по- късните сортове. Черешата се напада още от вишневата оса. която унищожава зелената тъкан на листата, от черната черешова листна въшка, от вишнево- черешовия хоботник и др.