В южните ширини на умерения пояс крушата е един от най- популярните овощни видове. Плодовете й съдържат ценни хранителни и минерални съставки.
Имат нежно и сочно, с приятен аромат плодово месо, съчетанието на захари и киселини е добро. Някои сортове, като Вилямова масловка, са отлична суровина за получаване на висикокачествени компоти.
Биологични и ботанически особености
Крушата е по- нежна от ябълката. Проявява по- голяма чувствителност към ниските температури. Вирее върху различии почви. Присадените върху дюлева подложка сортове взискват по- богати умерено влажни, с дълбоко разположени карбонати почви в сравнение с присадените върху крушова подложка.
Значителна част от отглежданите у нас сортове се пригаждат сравнително добре към нашите почвено-климатични условия, но има и такива, които не могат да развият истинските си качества: листата им прегарят от атмосферна суша дори и при напояване, влодовете остават дребни и са с ниски качества. Някои сортове, като Пас Красан, изискват повече топлина през вегетационния период. Затова те трябва да се отглеждат в по- южните райони и в подходящи микрорайони на страната.
Сортове
Те биват летни, есенни и зимни. Към летните сортове спадат Трапезнца, Ахче, Юнска, Юбилеен дар, Клементинка, Енисейка, Клапов любимец, Жифардова масловка, Вилямова масловка, Старкримсон и др. От есенните сортове заслужават внимание Добра Луиза, Хардиева масловка, Боскова масловка, Пекъмс триумф, Харденпонтова масловка, а от зимните — Пас Красан, Оливие де Сер, Зимна деканка. Попска круша, Елдорадо и др.
Всички сортове са практически са мостерилни, т. е. при самоопрашване не се оплождат. Изискват чуждо опрашване.
Една част от крушовите сортове (Клементинка, Вилямова масловка. Добра Луиза, Боскова масловка и др.), наречени диплоидни, имат нормално устроени цветни органи (прашец, плодник), но при самоопрашване не се оплождат. Тези сортове обаче са добри опрашители и могат да се оплождат помежду си. Друга част от сортовете (Енисейка, Попска круша и др.) имат понижена жизненост на прашеца, и се наричат триплоидни. Те са лошо опрашители, защото, освен че не се самооплождат, не са в състояние да опрашват и оплождат другите крушови сортове. За нормално взаимно опрашване и оплождане са необходими най- малко два сорта добри опрашители от първата група. Когато участва сорт лош опрашител, трябва да има и два сорта добри опрашители, или общо броят на сортовете трябва да бъде най- малко три. Освен това сортовете Добра Луиза и Вилямова масловка, макар че са с нормално устроени цветни органи, при кръстосано опрашване не се оплождат. При участието на тези два иначе добри опрашителя е необходим още един сорт добър опрашител, за да има ефективно оплождане и плододаване.
Отглеждане
В личните стопанства би трябвало да се застъпват сортове с различен срок на зреене с оглед на по- пълно и продължително самозадоволяване с пресни плодове, като се вземат под внимание и изискванията за взаимно опрашване и оплождане.
Използват се обикновено едногодишни дръвчета. Дюлевата подложка е запредпочитание. Стига в почвата да не се съдържа много вар (над 4%). В противен случай се предпочита крушовата подложка, която по- добре понася варта в почвата. Присадените върху дюлева подложка дървета са по- удобни поради по- малките им размери. Обикновено дърветата, присадени на дюлева подложка, оформени като вретено, се засаждат на 4х2м., а при свободно формиране — на 5×3,5 — 4м. Сортовете Вилямова масловка и особено Пас Красан, които се характеризират с по- слаб растеж, се отглеждат на по- малки разстояния — 3,5 — 4х1,5 метра.
Подготовката на почвата, техниката на засаждане и грижите през първите години се извършват както при ябълката. Младите крушови дръвчета обаче са особено взискателни към водния режим. При неполивни условия през първите 1 — 2 години след засаждането те се развиват бавно, понеже коре новата им система не е добре разклонена.
След встъпване в плододаване, за да се образуват достатъчно плодни пъпки, освен запаси от хранителни вещества са необходими достатъчно влага в почвата през пролетта и умерена влажност през юни. Когато през пролетта не достига влага, а през юли тя е в изобилие, растежът на леторастите се усилва и удължава, поради което листните пъпки не се превръщат в плодни. Като правило празните години на крушата (когато не е имало плододаване) са предшествувани от години с недостиг на влага през пролетта и обилен валеж през юни и юли.
По- важни болести, конто нападат крушата, са струпясването, късното кафяво гниене, кафявите и сивите петна по листата и някои вирусни болести, а от неприятелите — ябълковият плодов червей, крушовият пъпкопробивач. крушовите листни въшки, крушовата плодова оса и др.